Любов, секс и смърт: Историята на Филонеос и неговата любовница и робиня Дилитра
Може да е извънредно човек да откриете, че сътрудникът му към този момент не го обича. Но за една млада жена в антична Гърция, наречена Дилитра, това е още по-лошо, в сравнение с можем да си показа. Защото Дилитра е робиня, а нейният ухажор е и нейният притежател.
Този мъж, Филонеос, споделя на Дилитра, че ще я вземе със себе си на пътешестване до Атина. Може да си представим, че Дилитра с неспокойствие чака да придружи Филонеос и да остави за миг домашната рутина и да преглежда забележителностите на огромния град. За страдание тя вижда много повече от Атина, в сравнение с би й се желало, тъй като Филонеос е изтощен от нея и има намерение да я продаде в обществен дом.
Дилитра ще се трансформира в порнай – елементарна продажница. Атинският диалект за тези нещастни дами се превежда като „ тези, които са блъснали мръсотията “ – фраза, сходна на актуалния израз “ да удрариш дъното “. Тези девойки стоят голи пред вратите на тъмните си бунгала, в опит да примамят мъжете вътре на цена 1 обол на клиент (по това време 1 обол е цената на един или два хляба). Рисунки по атински вази показват как девойките от време на време са насърчавани към по-големи старания от мъже с пръчки или сандали. Съществува и безконечният риск от бременност, което значи, в който случай едно момиче би трябвало или да живее от спестяванията си, до момента в който носи детето, или да се опита да направи аборт, провокиран от всякакви съмнителни способи и субстанции.
Като наложница на Филонеос, Дилитра има относително лек живот. Положението й дава избран статус в семейството, а другите й задания са нормалните за една домашна прислужница – носене на вода, кардиране на вълна, готвене и слагане на масата. Тя гледа на продажбата си в обществения дом с цялостен смут и би направила всичко, с цел да го избегне.
За благополучие няма да бъде продадена незабавно при идването си в града. Първо Филонеос има намерение да посети другар, а по-късно двамата да пътуват дружно до Пирея, пристанището на Атина. Приятелят му би трябвало да вземе транспортен съд до остров Наксос, а Филонеос желае да принесе жертва в храма на Зевс. След това те възнамеряват да си създадат една другарска вечер, с цел да си наваксат с нещата между тях. На идващия ден Дилитра ще бъде продадена на един от многото обществени домове, които обслужват моряци и служащи на пристанището.
Доколкото Дилитра вижда, има единствено един метод да избяга от ориста си. Филонеос би трябвало да се влюби още веднъж в нея. Или най-малко да започнете още веднъж да я желае – класическите атиняни изпитват известни компликации при разграничаването сред обич и сласт. Такива заклинанията нормално се вършат от мъжете. Като цяло дамите избират фармака – провокирана от различни вещества обич – която античните считат за по-нежна опция. Съвременните откриватели обаче не са съгласни: в случай че би трябвало да избирате, бихте желали да рискувате с (вероятно) несъществуващия дявол, а не с някаква химическа примес. Дилитра избра да поеме по пътя на химията и си обезпечава любовна запарка. За да опишем какво се случи по-нататък, можем да се обърнем към атинянина, който по-късно излага случая в съда:
Планът обаче е злополука. След като отпива от питието си, Филонеос умира на място. Приятелят устоя три седмици и по-късно също почива. Не е изключително мъчно за управляващите да схванат обстоятелствата по случая и евентуално също по този начин съумяват и да извлекат самопризнание от обезумялото момиче. След това – евентуално тъй като всеки атинянин се бои скрито да не бъде токсичен от тога си – Дилитра е извънредно измъчвана и екзекутирана.
Но историята не завършва тук – има поврат, който лишава повече от десетилетие, с цел да се реализира. Приятелят на Филонеос има наследник, който е малко момче, когато татко му почива. След като стана пълновръстен, той изумява атиняните, като стартира наказателно гонене против мащехата си за отравянето. Според него, баща му не умира от любовна запарка се обърка, а става жертва на бездънен скрит план за ликвидиране. А Филонеос и ненапълно нещастната Дилитра в действителност са инцидентните жертви на невъзмутимо ликвидиране.
Обвинителят свидетелства, че преди Филонеос и Дилитра да дойдат на посещаване, мащехата и татко му са в неприятни връзки. Когато мащехата чува за ужасната орис, която чака Дилитра, тя вижда опция. След като беседва с момичето и се преструва, че й съчувства за обстановката, мащехата признава, че и в брака й не е добре. Тогава предлага на момичето приложи любовна запарка и на двамата мъже. Всъщност тя освен прави предлагането, само че даже достави въпросната смес…
Както обаче постоянно се случва, човешката природа попречва осъществяването на проекта съвършено. След като Филонеос изпива двойна доза отрова, няма задоволително, с цел да почине незабавно приятеля му. Той е върнат в дома си, където отмъстителната му брачна половинка не може да се въздържи да не се похвали какво е направила. Нейната похвала е напряко цялостна изповед – самопризнание, което умиращият съумява да съобщи на дребния си наследник тъкмо преди да загине.
***
Обвинението излага вълнуващ роман, който би резонирал всеки измежду мъжката публика, всеки които елементарно би могъл да се сложи в сандалите на умрелия Филонеос или негов приятел…
Една съвременна правосъдна зала евентуално би отхвърлила обвиняванията поради неналичието на доказателствата и очевидците. Новата версия е предадена от обречен на смърт мъж, евентуално не с изцяло здрав разум, и от човек, който въпреки всичко желае мащехата да бъде приета за отговорна (а може да има и някакво наследство).
В днешни дни сме виждали по какъв начин се има вяра без доказателства на хора, които настояват, че са претърпели полови набези. Докато упрекнатите през днешния ден постоянно са приети за отговорни единствено в съда на публичното мнение, атинските съдилища се приближават по-скоро то настройките на обществото, в сравнение с до анализа на модерната правосъдна система. Дали обаче мащехата е приета за отговорна или не, в никакъв случай няма да разберем, тъй като резултатът от процеса е незнаен.
